Anime-Mania - Anime Fan Forum



 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Метресата {GaaSaku} +18

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
Новак
Новак
avatar

Female От От : Hell
Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 13.07.2010
Точки : 2702

ПисанеЗаглавие: Метресата {GaaSaku} +18   Сря Юли 21, 2010 8:55 pm

Това е посветено на едно момиче и реших да го пусна и тук... Надявам се да ви хареса

Част 1

Месец Август- най- топлият месец от лятото. Звездите блещукаха на небето и се усмихваха на целият свят, а луната осветяваше с пълната си сила и изящност пътищата на остров Сементе. Островът беше красив със своята разнообразна природа и Обграден от всякъде с вода, позволяваща му възмощности за туризъм и наслада на гостите му. Плажовете бяха големи и покрити с мек и ситен пясък, а на дъното на океана свободно щъкаха обитателите на водният свят- различни по вид и цвят рибки, мидички свободно се отваряха и показваха прелестните си перли, а рачетата ходеха по дъното и щракаха с малките си щипки. Живееха в мир, както и хората на земният свят... Горите на острова бяха гъсти, а дърветата зелени. Цветя растяха на всяка поляна и в дворовете на къщите. Красяха и радваха жителите.
Остров Сементе беше независима и свободна държава, която се управляваше от президент и неговите подчинени. Той бе богат на разнообразна история, както и останалите държави, но нека не се отплесваме от нашата история ХД...
На един от плажовете се извисяваше голяма и богато украсена двуетажна къща. Портите й бяха високи и надписани със стари и антични надписи. Къщата бе обградена с ограда, която беше на нивото на портата, а дворът бе наистина прекрасен. Стотици видове цветя сияеха под небесвода и даряваха красота и уют на къщата. Храстите бяха оформени в различни животни и създаваха приятна атмосфера... Отвътре тя беше обзаведена от най- известните и изкусни модератори, които съществуваха по света. Всичката тази красота беше създадена, за да се знае кой живее там. Даруй Гаара- син на най- богатият мъж на острова. Баща му имаше купища фабрики за: елктроника, платове, хранителни стоки; модни къщи, молове, ресторанти, туристически хотели и стотици дребни магазинчета, които служеха за прането на парите му... Гаара беше на около 22 години, с огнено червена коса и небесно сини очи. Лицето му беше бяло и най- прелестното, което човек може да види някога. Тялото му бе стегнато и мускулесто. Плочките по коремът му изпъкваха, а да не говорим за членът му. Нямаше момиче, което да е видяла червенокосия красавец и да не се е влубвала в него. Вярно бе, че възрастта на Гаара позволяваше той да се сгоди и дори ожени, но не беше намерил подходящата. Всички му се лепяха, заради красотата му или най- лошото, заради парите на баща му. Ненавиждаше това и точно поради тази причина си набелязваше момиче и после приспиваше с нея. Нищо повече... Той имаше един- единствен приятел- Учиха Итачи. Бяха израстнали заедно още от деца и никога не си бяха помисляли да се предадат или взаймно наранят...
Учиха Итачи- на същата възрст, като Даруй. С катранено дълга черна коса и също толкова черни, като нощта очи. Учихата не отстъпваше по красота от приятелят си, но и за двамата това не беше проблем, защото омайваха момичетата и после ги вкарваха в леглата си. По цял ден не правеха нищо, а само се шляеха. Нощем пък или се забавляваха с някое излъгано и привлечено от парите им момиче, или стояха на широката тераса, пиеха си алкохола и се наслаждаваха на гледката и бризът, който идваше от океана...
Точно такава беше и тази нощ. Гаара и Итачи седяха на столовете си около една доста голяма и широка маса. Тя беше отрупана с най- скъпите и вкусни делиактеси, салати и най- вече алкохол... Много алкохол... Двамата младежи поглъщаха страшно много количество алкохол и хората се чудеха как издържаха на това. Но най- лошото беше не за тях, а за момичетата, които всеки път, когато се напият водеха в къщата на Гаара и се ч*каха с тях... Слушаха тиха и отпускаща душата музика и се наслъждаваха на прекрасното време. Гаара се беше облегнал назад, гледаше океана и вълните, които се блъскаха една в друга, а Итачи се мръщеше на замисленото лице на приятелят си. Мразеше това, защото ставаше наистина скучен, когато се замечтае...
- Стига бе Гаара... За какво толкова мечтаеш в тази страхотна нощ?- измрънка отегчено Учихата, като си надигна чашата с вино и я изпи до дъно. Червенокосия не си отделяше очите от водата, дори и понякой път не мигаше. Мъчителната минута беше минала в мълчание, когато Даруй отговори на вече зададеният му въпрос.
- Питам се, какво ли е да бъдеш обичан, Итачи...- приятелят му си изкриви устните.
- Хъ-ъ-ъ...- неразбирането в него се намести и сам той се чудеше какво му става. Надигна се и стана от столът си. Отиде до червенокосия и си сложи ръката на челото му.
- Да нямаш температура?- тогава я махна.- Какво ти става бе, Гаара? За каква обич говориш? Такова нещо няма по света... Тази дума е измислена от к*рвите, които се опитват да примамят в лапите си богатите...- удари се за гърдите и продължи.- Като нас...- Не последва никаква реакция от страна на Даруй и Чернокосия седна отново на масата си. След известно време собственикът на къщата отново разбули тишината.
- Знам, че няма любов Итачи... Но ми беше чудно, защото, когато гледам по филмите изглежда реално и лесно да се обича някого, а аз не съм изпитвал "Това" никога до сега.- Итачи направо побесня, защото приятелят му вече беше надул до краен предел главата му с глупости, както ги наричаше той.
- Стига бе, човече... За какво сме тук, да ме отегчяваш и да ми пълниш мозъка с глупости ли...? Такъв си досадник.- Изправи се той дръзко и го гледаше с поглед, с какъвто гледаха чумавите хора. Изпсува нещо много тихо и влезе вътре. Запъти се към хладилника, където седеше алкохола. Когато стигна пред него, го отвори и извади бутилка уйски. Затвори вратата и после извади лед. Сложи го в определената за него купичка и отново се върна на масата, където Гаара седеше все така неподвижен. Сложи бутилката на масата и ледът също. Тогава сипа уйски в две чаши и едната я подаде на приятелят си. Едва сега червенокосия красавец си отдели очите от вълните и се усмихна... Естествено... Уйскито му беше любимият твърд алкохол... Хвана чашата и я надигна.
- Наздраве, приятельо... За живота и за всички к*рви, които ще изчукаме през живота си.- каза Гаара.
- Наздраве.- отговори на тоста му Итачи и си чукнаха чашите.- Така те искам, братле.- допълни той и отпи от чашата си. Тъкмо, да я постави на масата, телефонът му презвъня неочаквано. Моментално погледна към приятелят си, който го гледаше с дяволска подигравателна усмивка.
- Държанката, ааа...?- Итачи леко се нацупи и си извади телефона от джоба на панталона си. Набра последният номер и зачака отговор. Не след дълго отсрещната страна му отговори и той започна да говори.
- Ало... Защо ме търсиш по това време?- безразлично попита той, но в същото време беше притеснен, защото никога не беше говорил с нея пред някой друг, камо ли да я покава.
- "Защо ли не иска да я запознае с мен? Да не би да я ревнува и пази от мен... Или пък наи- лошото..."- направи физиономия на отвръщение.- " Да е грозна, като смърта."- каза си на ум Гаара.
- Обеща ми, че тази вечер ще сме заедно, нали...? Къде си, за бога?- чу се тих звучен, но и гневен глас на момиче. Червенокосия си надигна веждата нагоре в знак на раздразнение и протест... Простестираше против тонът й, с който говореше на приятелят му. Нали сам той му беше казал, че няма Любов, а сега позволяваше на някаква си "Пикла", да му повишава тон... Учихата видя реакцията му и си стегна гласът.
- Не те засяга къде съм и не ми дръж сметка, защото знаеш кой комндва, нали...?- и изключи телефона си. Това и чакаше Даруй.
- Май великият мъжкар Учиха се предаде пред някакво си момиче...- засмя се той подигравателно, а приятелят му го гледаше гневно.
- Млъкни бе, мекотело... Досадник.- изсъска той, а Гаара продължи да го предизвиква.
- Защо досега не искаш да ми я покажеш?- веднага беше прекъснат.
- Така.- отговори троснато той и си извърна веднага погледът на другата страна, за да неможе той да му разгадае чувствата.
- Да не би да е дебела, грозна, тъпа...- прекъсна и отново се засмя... Или и трите...- последва още един смях от негова страна, а вътре в Итачи бушуваше и в същото време да тръпне от възбуда, когато си спомни за онези големи и стегнати гърди на неговата метреса. За изумридено зелените й очи, за нежаната й и мека кожа, за апетитните й устни и най- вече за ароматът на кожата й. Как ухаеше на череша... Това направо го подлудяваше и караше членът му да се надървя. Тръпки пробягваха по цялото му тяло, но се опитваше да не го показва.
- Добре... Сега ще я викна да дойде и ще ти затворя надутото его.- засмя се той и отново набра номерът й.
- Ало... Хвани едно такси и му кажи да те докара до къщата на Даруй на плажа...- веднага последва отрицание от нейна страна, която и да беше тя.
- Няма да дойда там... Знаеш защо...- Той си засили ръката и я удари гневно на масата.
- Ще дойдеш и още как... Мразя да ми се противопоставят, така че се обличи предизвикателно и тръгвай, иначе знаеш какво ще има, нали...?- Очите му трептяха от гняв и ако тя беше пред него сигурно щеше да я убие само с поглед...
- Добре.- изсъска тя и затвори телефона. Итачи се свлече на столът си и се опитваше да се успокои, но така и не ставаше.
- "винаги ли го вбесява по този начин"- запита се Гаара с надсмешка. После отпи от уйскито си и отново се загледа във вълните. Чернокосия му приятел пък искаше тя да е там точно в този момент, не да я убие, а точно обратното. Искаше да я изч*ка, както само той умееше. Да захапва зърното й, да смуче клиторчето й и да вкарва членът си надълбоко в плътта й. Колко го обичаше това... Точно затова я държеше и я поддържаше... Но това ще разберете по- нататък ХД... След известно време Гаара си откъсна очите от водата, залепи си надменна усмивка на лицето и запита нагло.
- Ще ми я предостъпиш ли за тази вечер, Итачи?- очите му потрепнаха при мисълта да я дели с някой, но той беше горд.
- Естествено... Защо да не ти позволя... Та тя ми е просто момичето на повикване.- направи си дяволската усмивка и се чукнаха с чашите си.
- Радвам се, че ми позволи братле.- чу се звън на двете порцеланови чаши и меденият смях на двамата безгрижни младежи. Не бяха изминали и пет минути, когато телефонът на Итачи за пореден път звънна. Набра номера и бързо го затвори без да каже и дума. Стана от мястото си и излезе от къщата, а пред портата на къщата Даруй стоеше светло жълто такси и чакаше. Ясно беше, че вътре е метресата на Учиха Итачи- както я наричаше той... Когато той излезе на улицата извади от джоба си дебела пачка с пари и подаде на таксито няколко банкноти от тях. Шофьора се разстърси из таксито, но той се усмихна искренно.
- "Какъв актьор."- помисли си момичето и отвори вратата.
- Рестото е за вас.- каза любезно той.- Благодаря ви, че я докарахте невредима.- усмивката му не изчезваше от лицето, когато се обърна към вече слизащото момиче. Ахна, защото от таксито първо се показа дълъг мраморно бял крак, а после и другият. Тя се изправи и все едно ангел беше се появил пред него. Тя бе облечена в млечно розов потник, който беше изрязан отпред пред гърдите и едва закриваха зърната й; поличката й- тип минижуб беше къса, черна с различни по цвят карета и трудно закриваща сочното й и малко дупенце; обувките черни с високи токчета. Толкова красива беше в тяло, че Итачи и всички останали мъже умираха при видът й. Погледът на Учиха се движеше по нея от долу- нагоре и когато стигна до това ангелско лице, членът му още повече се вдърви и се размърда в черните му дънки.
- С... Сакура.- едва промълви той. Тя се усмихна, защото знаеше каква възбуда предизвиква тя в него.
- Кажи скъпи мой... Да не би малкият Итачко да ме желае.- леко се замся тя, а смехът й беше като на камбанки. Сементе Сакура- момиче на около 19 години, с бяло ангелско лице и сапфирено зелените й очи, караха младият Учиха да я желае още повече, но дали щеше да пробуди това чувство и в Надменния Даруй, това още никой незнаеше. Косата й беше дълга къдрава до кръста, а цветът й бе бонбонено розов. Тя имаше прекрасни форми и добре очертани скули, също така и красива и забележима тръпчинка, която казваше на мъжете " Не съм ли сладка"... Итачи беше унесен също от парфюмът й... Най- скъпият на острова... Естествено, че беше... Нали Сакура бе държанката на синът на сегашният президент и той я издържаше... След няколко минути зяпане от страна на Итачи и от шофьора на таксито, Сакура се подразни и се намръщи.
- Какво толкова гледаш? Да не би за първи път да ме виждаш?- чернокосия се опомни, но онези приятни тръпки не спираха да пробягват по гърбът му, а кръвтта в членът му да се надига.
- Хайде, да влизаме.- подметна глуповато той и придърпа розовокоската към себе си, за да може таксиметровият шофьор да се осъзнае. Когато таксито се отдалечи от тях, Итачи целуна по бузата Сакура, а тя направи леко нацупена физиономия.
- Защо ме извика тук, Итачи? Знаеш, че мразя това семейство... Надути са и са противни...- сопна му се тя, а той се усмихна сатаниснки и заговори.
- Ще правиш това, което ти кажа... Разбра ли скъпа моя, метресо.- тогава хвана с ръката си двете й бузи и те се сбръчкаха. Доближи си лицето и целуна устните й. Тя изстена, а това направо го побърка. Как ли го постигаше тя? Винаги се питаше чернокосия, защото никоя друга на бе успявала да възбуди това чувство в него. Само от един допир до устните й той ставаше, като животно готово да разкъса плячката си. Но никога не беше груб с нея. Докосваше я нежно, а сексът им беше внимателен... Но това не стигаше на розовокоската, защото тя не беше жена само за един. Искаше бурно и здраво ч*кане... Да усеща как влиза в нея надълбоко и как самата тя крещи от тази за нея наслада.... Итачи притика Сакура да влезе първа и когато го направи, затвори вратата и тръгна след нея. Гледаше как задничето й подскачаше и все едно му казваше " Хайде Итачи, направи го". Това беше върхът на възбудата, но лошото беше, че вратата го раздели от желанието му. Сакура прекрачи прага на къщата, в която за първи път идваше, а след нея и нейният покровител. Сабуха си обувките и навлязоха навътре. А на терасата ги чакаше Гаара и гореше от нетърпение да види "метресата" на своя приятел, който така ревностно я пазеше, дори и от него. Внезапно чу как двамата се спряха зад него на вратата, усмихна се и се обърна. Но веднага се вцепени, защото беше видял НЕЯ... Дъщерята на най- омразният човек на целият остров. Лицето му беше объркано и най- вече изплашено, защото тя знаеше как да омае човек само с красотата си, а да не говори за другите неща. Беше умна, красива и най- вече тялото й беше слабо и стегнато. Беше сгрешил за нея и това го караше от вътре още повече да желае края на вечерта, защото щеше да разбере какво, толкова й харесва Итачи. Дали наистина беше толкова гореща и страстна в ч*кането, както говореха богаташите на острова.... Сакура пък от своя страна го гледаше с отвръщение, защото знаеше що за стока е Даруй и какъв е използвач. Как се напивал, примамвал хубавите момичета с парите си и после се възползвал от тях. Дори беше чувала, как една вечер той се напил за пореден път и когато се върнал в къщата си с едно момиче, я насилил, а тя била още девствена и непокътната... Толкова го презираше, защото се бе опитал да изнасили и най- добрата й приятелка, но не успял. За нея той беше чудовище в човешки образ. Животно, което трябва да бъде убито... Цялата нажежена обстановка беше прекъсната от Учиха.
- Хайде, хайде... Стига сте се убивали с поглед, ами дайте да седнем.- Усмихна се той на сконфузната ситуация. Сакура леко си повдигна крайчето на устните и седна на стола до мястото на Итачи. Кръстоса си краката елегантно и запали една от цигарите си- тънки и луксозни. Гаара се извъртя напред, а чернокосия въздъхна облекчено от развитието и се нацеди до момичето си. Тишината отново беше настанала помежду им, но явно така трябваше, защото ако говореха сигурно щеше да стане война... След известно време младият Даруй реши да се заяде с розовокоската, за да разбере дали е слабохарактерна и да я подготви, затова което я чакаше с него ХД.
- Та... Значи сега си метреса, дъще на предателят...- Очите на Сакура потрепериха и веднага станаха гневни.- Така ли вече си изкарваш парите?- не спираше да я провокира той. Розовокоската удари с юмруци по масата, стана, погледна към Итачи и гневно изсъска.
- Затова ли ме викна тук Итачи? Това копеле да ми се подиграва...- Гаара си сбръчка веждите.
- По- полека с обидите държанке, защото мога да те купя, колкото пъти поискам...- на секундата се изправи и я притисна до стената. Хвана й двете ръце с неговите и се вгледа в очите й. Те трепереха от неочакваната ситуация и най- вече от страх. Може би Итачи нямаше да я защити от него, ако се стигне до нещо неприятно за нея... Червенокосия се доближи до ухото й и достатъчно силно каза, за да може дъхът му да стигне до кожата й и връхчето на ухото й.
- Не го ли разбра най- накрая... Когато ние богатите искаме нещо, просто си го вземаме и нищо неможе да ни спре.- тялото й изтръпна.- А ти ми харесваш, метресо...- след като каза тези думи, той си облиза възбудено устните и си спусна езика към врътлето й. Когато стигна до него, внимателно и страстно го прокара по шията й, а тялото й започна да потрепва. Усещаше нежният му език по себе си, а мекият му дъх да гали копринената й кожа... Усещаше, че може би той ще й даде това, което отдавна беше търсила и чакала. Диво, буйно и необуздано ч*кане. Даруй почувсства слабостта на момичето- да бъдат груби с нея и хвана ръцете й с едната си негова, а другата я плъзна по потничето й. Прокара си пръстите под него и започна да мачка гърдата й силно. Сакура си стискаше очите от болката, която грубиянът й създаваше. Предусещаше какво ще стане, но неможеше да направи нищо. Нямаше дом, нито родители. Нямаше нито пени, за да преживява... Баща й беше оставил само заеми и дългове за наследство и тя се беше принудила да бъде такава каквато е сега. Да позволява на богатите да я обарват с порочните си и омърсени с кръв ръце. Но какво можеше да направи... Лек стон се изплъзна от гърлото й и излезе навън, а това накара членът на Гаара да се втвърди и да я пожелае още повече. Знаеше, че не е покорна, но скоро щеше да се поддаде и да се усмири. Тя беше перфектната жена. Непоколебима, свободна, независима и своенравна... За такава жена всеки богат мъж мечтаеше, но това си имаше и неговите минуси... Итачи гледаше всичко, което се случваше пред него и искаше да стане и да каже на приятелят си да спре. Че това е неговото забавление и няма да я даде на друг, но държеше повече на думата си и на приятелството, отколкото на една к*рва, която може да ч*ка всеки път, когато си пожелае. Затова седеше смирено и мълчаливо, но всъщност членът му така се беше надървил, че всеки момент щеше да избухне. Тази гледка го възбуждаше много... Наследникът на Даруй си спусна ръката този път по коремчето й и я спря на отвора на късата й поличка. Тогава отново се спусна до ухото й и заговори горещо и възбудено.
- И така, метресо... Готова ли си? Знаеш за какво говоря, нали...? Дори и да се дърпаш ще постигна целта си било то с добро или с лошо...- Сакура не вярваше на думите му. Толкова жестоко звучеше той и наистина нямаше да се откаже. Щеше да я има и нищо нямаше да го спре... Ръцете и трепереха от грубият му и същевременно мек дъх по тялото й, а очите й трепереха от грешното желание, което той пораждаше в нея. Погледна го в очите и там виждаше жажда... Жажда да навлезе в плътта й и безкруполно да я ч*ка....
Какво ще стане със Сакура и Гаара ще разберете в следващата част... Очаквайте я скоро при вас...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
Новак
Новак
avatar

Female От От : Hell
Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 13.07.2010
Точки : 2702

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Съб Фев 05, 2011 8:21 am

Част 2

Сементе Сакура- фамилията й произлизаше от факта, че нейн далечен роднина беше открил този толкова красив и прекрасен остров. Построил първата сграда на него и станал първият президент. След това се заселили други семейства и така островът се разширил и станал независима държава. Жителите на острова дали името на създателят на държавата и го кръстили " Остров Сементе". Хората живеели в мир и разбирателство, помагали си един на друг и президентът им бил много шастлив, но... Но годините минавали, хората умирали, и други се появявали на тяхно място. Президента Сементе починал внезапно и всички жители на острова били съкрушени. На погребението му отдали най- различни почести и всички скърбели за загубата на своят "глава" на държавата. От този ден нататък на острова настанал хаос. Нямали президент и бързо трябвало да се избере нов, за да не може държавата да рухне. Дъщерята на Сементе неможела да стане президент, защото била жена, а на тях не им било позволено, затова избрали друг и така традицията на семейство Сементе никога не била продължена... Когато новият президент се възкачил на неговото място започнал реформи и за първи път се появили: бунтове, недоволства от управлението на народа и ограбването им откъм парите. Така продължавало и до днес, защото вторият президент станал член от семейство Тамуро. Те били жестоки и безсърдечни хора. Не ги интересувало как живеят хората или как оцеляват, а грабели с пълни шепи от тях.... Не след дълго и той починал и жителите започнали да си мислят, че природата ги наказва затова, че осквернили спокойството и паметта на обичният им Сементе. Така продължило с избирането на президент, докато не се родило момче в семейство Сементе- бащата на Сакура. Проклятието на семейството било, че всяко дете, което се раждало в него било момиче и неможело да възвърне честа на семейството. Но, когато бащата на розовокоската изплакал майка му била много щастлива и горда с това. Сементе Хаджиме- така се казвал той, бил красиво момче, със светло зелени очи, които при допир със слънцето придобивали жълти отенъци. Бил невероятен и всички казвали, че е чудо изпратено от природата. Хората имали надежди за него, и затова бил обучаван от най- добрите учители на законите и правилата на държавата. Трябвало да знае всичко за нея и един ден да стане президент, какъвто бил неговият предшественик- мъдър, умен и справедлив, но уви... Когато Хаджиме порастнал се влюбил в обикновено и бедно момиче и зарязал всички мечти и усилия на родителите си. Оженили се и си родили дете- момиче. Нарекли го Сакура... Така минавали годините и малкото момиченце пораствало, а за Хаджиме ставало по- трудно. Потърсил помощ при тогавашният президент, който бил най- добрият му приятел. Но молбата му била отхвърлена и той не знаел какво да прави. Парите им свършвали, а малката и игрива Сакура искала играчки и забавления, но баща й нямал възможност да й ги осигури. Един ден обаче в домът му се звъннало и когато отворил вратата пред него седяли няколко мъже. Той ги поканил в домът си и те му обяснили, че са подчинени на заместник президента. Поиска ли от него да убие самият президент в замяна на доста примамващо възнаграждение. Хаджиме отначало отказал, защото неможел да предаде най- добрият си приятел, но те започнали да го изнудват, че ако не приеме ще наранят дъщеря му. Едва тогава той приел и започнал обучение за убиец. След няколко месеца завършил и
станал опитен убиец, но нищо повече. Не знаел как да се защитава или да избягва от затруднени ситуации. Обяснили му какъв е планът, дата и ореченото място за убийството на президента. Минали дни и така очакваната задача започнала. Хаджиме изпълнил стриктно, каквото му било заповядано и убил президента, но допуснал грешка и лесно го заловили. Започнали процеси и мъчителни за него разпити. Но той неможел да предаде поръчителите си, защото знаел, че сторили го те ще наранят семейството му. Осъдили го на смърт (чрез обезглавяване пред народа на острова) и показали пред хората всичките му дългове, които той дължал на различни хора. Когато наказанието било изпълнено, Сакура се простила с обичният си баща. Всички мразели Хаджиме, заради постъпката му и го наричали предател, а дъщеря му третирали, също като него, все едно тя била виновна за всичко, което той сторил, но не били прави... Когато тя пораснала достатъчно голяма, започнала да спи с богаташите, да свежда главата пред тях и да търпи всички гадости, който те правили с нея... Правила секс за нищожни пари, но нямало какво друго да стори, защото майка й била на легло. Разболяла се от рак, когато убили съпругът й. Тя знаела какво прави дъщеря й и много пъти се опитвала да я разубеди да не върши тази мръсна и гнусна за всяка жена работа, но розовокоската била непоколебима и нямало да се откаже... Вече неможела, защото се бе замесила с опасни хора и знаела твърде много за тях. Ослепителната й красота й помагала до някъде, за да омайва клиентите си, но не само това... Тя била умна, хитра и най- вече добре преценявала ситуациите. По този начин беше срещнала младият Учиха, който още с първият й поглед го накарала да подлудей, а да не говорим за хитростите й. Веднага бил пленен от прекрасните й очи и красота. Пожелал я и я получил на момента. Така тя си спечелила уважаван съюзник, който я пазел от онези арогантни богаташи, които преди я ч*кали зверски. Итачи започнал да й подарява скъпи дрехи, бижута и й купил апартамент. Тя не се нанесла в него, заради майка си, но не след дълго тя починала и Сакура била принудена да стъпи през прага на новият си дом, който бил нейният затвор. Итачи й забранил да води, когото и да било в него, а само той щял да я посещава. Наел прислужница, която се грижела за чистота на апартамента и за самата Сакура. Давал й пари и не се стискал, а от своя страна пък тя харчела до насита парите му, но в замяна задоволявала всеки негов каприз. Така се стигнало до тази нощ, когато младият Учиха я викнал в къщата на Даруй и как Гаара я бил притиснал до стената и я желаел толкова много...

Гаара си пъхна ръката под полата й и да я приближава до прашките й, но в този момент тя хвана ръката му и я издърпа от там. Червенокоското направо побесня от неподчинението й и хвана силно бузите й, а те се сбръчкаха. Изстена тихо, а той не спираше да я гледа с гневен поглед. Стисна по- силно и изсъска.
- Не ме ядосвай, метресо, защото мога да бъда и по- груб. Знаеш, че хич не ми пука дали ще те боли или не...- тялото й се стегна, отново хвана ръката му и силно си заби ноктите в нея.
- Пусни ме, иначе няма да спра да ги забождам навътре.- Гаара си стисна очите от болката, която му причиняваше тя с проклетите си нокти, но превъзмогна болката, отвори си очите и се засмя подигравателно.
- Може и да не спреш, но помни, че после аз съм наред и никак няма да ти хареса.- тя изтръпна и от яростта, която бушуваше в нея си махна ноктите и веднага си засили ръката. Удари му силна и звучна плесница, а той залитна малко назад. Тогава тя се опита да избяга, но пред нея вече седеше Итачи и се мръщеше.
- Ах ти, долна курво...- изсъска Даруй и посегна с ръката, за да я удари, но Учихата я хвана и спря шамара, който бе предназначен за нея. Въздухът беше нажежен и изпълнен с различни чувства. Вълните започнаха да бушуват, а лекият ветрец се превърна в силен и студен вятър. Духаше и люшкаше вълните. Гаара се обърна към приятелят си и го погледна в недоумение.
- Итачи...- едва промълви Сакура.
- Знаеш правилата държанке...- тя изтръпна още повече, защото си бе помислила, че е спасена, но беше точно обратното. Той я кореше заради защитата, която беше направила.- Ще спиш с Даруй Гаара.- заповяда й той, а тя започна да протестира.
- Няма... Не желая да спя с този помияр.- тросна му се тя, но веднага беше прекъсната.
- Заповедите на твоят господар са закон за теб, курво...- очите й започнаха да потрепват, защото за първи път й говореше по този начин.- Ще се чукаш, с когото аз кажа и ще правиш, каквото пожелая, защото знаеш, че аз ти давам пари и без мен ще умреш от глад.- Сакура си наведе главата надолу.
- Знам, нямаше нужда да ми напомняш.- тихо изсъска тя, а чернокосият се обърна към Гаара, смекчи си тонът и каза.
- Извинявай приятелю, за съпротивата и обидата, която ти причини Сакура.- Даруй се засмя мазно и погледна към розовокоската.
- Ще ти го върна тъпкано, така да знаеш, кучко.- Сакура си стисна зъбите и искаше да ги убие и двамата, но щеше да загуби банковата сметка на Учиха, която я поддържаше, затова се смири със ситуацията и нищо не каза. Тогава и тримата се успокоиха. Итачи ги пусна, а Гаара седна на мястото си. Учихата се обърна към входната врата и отново заговори.
- Аз си отивам и ви оставям двамата. Не се избивайте.- погледна Сакура и заповеднически каза.- А ти, Сакура... Подчинявай се на всяко желание, което Гаара си поиска и не се прави на недостъпна, защото не си.- хвана й главата и я приближи до устните си.- Защото не си, малка ми метресо.- и я целуна. Лицето на розовокоската беше все така начумерено и не съгласно с всичко това. Пусна я и излезе от къщата. Отвън се чу ревът на изскрящо черният му Ровър, а после и заглушаващият му звук да се отдалечава от тях. Ужасът все повече обземаше тялото на Сакура, защото беше останала с чудовище, като Даруй насаме и в леговището му, откъдето нямаше да се измъкне лесно. Минаха няколко минути в мълчание и Гаара заповяда.
- Върви да се изкъпеш и да се приготвиш...- спря и я погледна с дяволският си поглед.- За мен, послушна курво...- краката й омекнаха, а ръцете й трепереха. Никой досега не беше всявал толкова много ужас и страх в нея, както го правеше проклетникът от семейство Даруй.
- Какво още чакаш? Заминавай.- извика ядосано той и отпи от чашата си с уиски. Сакура потрепна и запита объркана.
- Ами... Къде трябва да отида.- червеноскосият красавец си сипа още от любимата си марка уиски и каза безразлично.
- На вторият етаж, петата стая, отляво...- залепи си онази унижителна усмивка на лицето и продължи.- Навсякъде ще си моя... Заминавай.- засмя се и се загледа в бурното море. Сакура моментално изчезна от терасата и отиде до вратата. Помъчи се да я отвори, но тя вече беше заключена. Чу се още един смях от страна на Гаара.
- Ако искаш да избягаш няма да стане, защото отдавна заключих вратата.
- Но как?- извика ужасено тя. Той си вдигна ръката зад себе си и показа някакво дистанционно, което седеше в нея.
- с това дистанционно... С него мога да управлявам от най- малкото прозорче в тази къща, до портата отвън.- изхили се той, а розовокоската седеше вцепенена и не знаеше какво да прави.
- Не ме карай да чакам, защото търпението ми се изчерпва и ще се принудя да стана груб...- гласът му стана студен и суров.- А, ти не искаш това, нали...?- очите й потрепнаха.
- Да...- прекъсна я той.
- Да, господатрю мой...- започна да я унижава той. Тя си стисна юмруците и повтори думите му.
- Да, господарю мой.- след това се заизкачва по стъпалата към вторият етаж. Когато стигна на етажът започна да върви по коридорът му. Оглеждаше стените и те бяха окачени с различни скъпи картини. Най- сетне стигна до казаната й стая и отвори вратата. Влезе в нея и се огледа. Тя беше голяма и просторна. Имаше два големи прозореца със спуснати кърваво червени пердета, огромна спалня и куп други скъпи неща в нея. Видя вратата, която водеше до банята. Открехна я и натисна копчето за лампата. Пред нея се откри голяма баня с вана, джакузи, душ кабина и много други неща, които обикновеният човек само можеше да си мечтае да притежава... Тогава се съблече и влезе в душ кабината. Пусна душа и започна да се къпе. Знаеше какво я очаква и все пак имаше малка надежда, че той ще се смили над нея... Но уви... Гаара нямаше никакво намерение да я щади и щеше да се гаври с нея по най- жестокият начин... В същото време червенокосият красавец седеше на терасата и гледаше как вълните се блъскат силно една в друга и шумяха зловещо. Вдигна си погледът към небето и видя как мрачни и тъмни облаци закриваха пълната луна, веднага си сведе погледът към градината и видя вятърът зловещо да люлее клоните на дърветата и цветята. Усмихна се с най- демонската си усмивка и каза с висок и удовлетворителен глас.
- Време е да ти покажа, че си едно "нищо", дъще на предателят... Ще изпиташ най- голямата болка, която не си познала досега през живота си.- тогава надигна чашата си с алкохола и го изпи до дъно. Стана от столът си и тръгна към вторият етаж, където го чакаше таз вечершното му забавление. Когато стигна до стаята, отвори широко вратата, но нея затвори. Излегна се на леглото и зачака прелестното същество, което щеше да чука по най- безкрупулният начин. В това време Сакура се оправяше в банята и не знаеше, че Гаара е вече в стаята и я чака. Потърка си леко косата, за да може да се начупи още повече, след това се огледа и видя, че вътре има някакъв си гардероб. Отвори го и какво да види. В него имаше всякакви женски дрехи, които биха подлудили до неописуемост всеки мъж. Разгледа ги и най- накрая си избра. Леопардови прашки и сутиен, и бели жартиери. Затвори гардеробът. Сложи си сутиенът, който беше без презрамки и перфетно пасваше на пищните й гърди; след това си вдигна единият крак, а после и другият и обу прелестните прашки. Когато напълно ги сложи на ханша си, те се провряха възбуждащо в сочното й дупенце. Накрая си сложи жартиерите и беше готова. Вдигна си главата и се вгледа в образът, който огледалото отразяваше. Беше на младо и красиво момиче, но имаше нещо странно в него... Лицето му беше посърнало и леко побеляло, а очите й бяха пълни с унижение. Тя се натъжи и си отмести погледът от него. Пристъпи към вратата, която щеше да я отведе до ада, защото точно това щеше да бъде за нея само след минутка. Сложи си ръката на дръжката, а тя потрепери. Усещаше злобата и противното приисъствие на Даруй и не искаше да завърти дръжката. Беше готова да умре, но не и да се остави на чудовище, като него. Кой ли знаеше, какво ще й направи? Колко ли щеше да й причинява болка и да се гаври с нея? паниката и неизвестността бяха в тялото й и направо я убиваха. Как й се искаше да не се беше развила съдбата й по този начин. Мечтаеше един ден да има семейство- мъж, който ще я обича безгранично и деца, на които щеше да се радва... Но животът е жесток и суров със съдбите на хората...
Мина се около минутка и Сакура събра кураж. Изправи се гордо и завъртя дръжката, която щеше да убие животът й... Този живот с мечти и без болка... Даруй лежеше на леглото и когато я видя изтръпна от възбуда. Тялото й слабо и стегнато, краката й дълги и бели, а да не говорим за другите неща: добре оформени и големи гърди; устните й сочни, като узрелите плодове, а кожата й мека, като сатен. Гаара усети как тялото му потрепна, а кожата му настръхваше при всеки нейн поглед или движение.
- " Ех, Итачи... Наистина е прелестна. Винаги си имал вкус за момичетата, но сега ще разберем дали е гореща."- засмя се силно, а розовокоската се смути.
- Какво му е смешното?- нацупи се тя, а той се спря и отговори със заплашителен глас.
- Скоро ще разбереш, метресо.- тя кипна.
- Ах ти...- веднага беше прекъсната.
- Какво аз? Не забравяй, че съм господарят ти за тази вечер и трябва да ме слушаш, ако не искаш да си изпросиш бой.- изумрудените й очи потрепнаха, когато чу думата "бой". Нима беше способен и на това? Но какво можеше да се очаква от един богаташ, който не ценеше нито човешкият живот, нито чувствата? Той беше бесърдечно животно, което мисли само за капризите и за себе си... Тя се отпусна и си смекчи погледът. Гаара видя, че успява да я контролира и се възползва от момента.
- Господарят ти иска стриптиз, държанке.- розовокоската се ококори.
- Моля?- възмутено въкликна тя.
- Искам да танцуваш единствено за мен, а аз да гледам какво може тялото ти преди да го включиш в действие върху мен и малкият Гаарчо.- засмя се, а кръвта в Сакура кипеше. Никой досега не я беше карал да се унижава по този начин.
- Ти да не би да ме изкарваш стриптизьорка... Нещастник...- започна да протестира тя, но това й беше грешката. Даруй кипна и на секундата се изправи от леглото. Тя се стресна и започа да отстъпва назад, а той вървеше към нея и я гледаше с убийствен поглед. Когато се приближи до нея, я хвана за раменете с ръцете си и я стисна силно. Тих звук излезе от утните й, а той се вгледа дълбоко в ужасените й очи и изсъска зловещо.
- Вече прекали... Щом не искаш да е с добрата, ще е със злата...- тогава я притика към себе си и веднага я хвърли към стената. Тя се свлече на земята и тихо прихлипваше. Щом на това беше способен, тя не искаше да знае какво още може да й стори. Гаара се приближи към нея и приклекна. Лицето му застана на нивото на найното.
- Щом искам стриптиз означава, че го искам веднага. Ясно ли е!!!- тя кимна с глава страхливо, а сълзите й започнаха да падат по пода.- Каквото поискам ще се случи, иначе ще стане много по- болезнено за теб от сега.- тогава се надигна и отново започна с онзи ужасяващ глас да говори.
- И изтрии тези сълзи, защото изглеждаш жалка с тях.- обърна се, излегна се на леглото и си зачака стриптиза. Но в същото време я гледаше и се наслаждаваше на ужасът и унижението в очите й, пируваше, заради поражението й. В главата му се появиха най- различни и перверзни мисли, но не само това. Представяше си по кой начин щеше да е най- приятно за него и най- болезнено за нея... След около минутка Сакура се изправи от мраморният под на стаята и застана пред леглото. Даруй се усмихна широко, защото тя се беше предала да се бори с него и да се мъчи да му се противопоставя. Натисна едно копче на дистанционното в ръката му, което беше взел преди минутка, когато легна на леглото. От тавана се появиха тонколони и слизаха надолу. Когато се настаниха зад розовокоската той натисна друго копче и музиката затумтя из цялата къща. Басовете тресяха прозорците и вратите.
- Започвай.- заповяда й за пореден път той. Лицето на Сакура поруменя от срам, защото никога не беше правила стриптиз на някого, дори и той да беше Учиха Итачи, който я издържаше. Но Даруй Гаара беше различен от другите мъже, дори и от най- добрият си приятел. Когато искаше някое момиче си го получаваше и ако тя не му се отдадеше той я убиваше. Полицията и правителството си затваряха очите за тези престъпления, защото баща му им беше спонсор. Също така защитаваше своето ревностно и би убил човек, заради него. Тряваше ли да си отмъсти на някого, го правеше по най- безсърдечният начин... Сакура започна да танцува с ритъма на песента и в същото време да съблича всичко по нея. Чупеше си кръстта, като някой леопард, а дупенцето си го въртеше по най- възбуждащият начин. Мъжеството на червенокосия се вдърви и се надигна. Пред него танцуваше най- божественото тяло на света и щеше да бъде негово... Цяла нощ... Тя си сложи ръцете зад гърба си и хвана закопчалката на сутиенът. Размърда ги за секунди и леопардовият сутиен падна на пода. Показаха се големите й гърди, а зърната й бяха наструхнали от студеният въздух, който ги бе погалил нежно. Сакура не спираше да танцува, а Даруй трепнеше от възбуда и за първи път някоя го беше завладяла по този начин. Не отделяше очи от ангелското й лице. Толкова бяло и нежно. Гърдите й подкачаха игриво и казваха на младият Даруй " Виж колко сме сочни". Всичко по розовокорката беше прелестно и красиво. Всяка черта и линия бяха все едно изваяни току що от най- изкусният майстор. ПРиличаше на същинска богиня. Паднал ангел от небето, който е само за него. Някакво чувство се зароди в него... Чувство, което не позволяваше на никой да я докосне. Че тя е само негова и ще убие всеки, който я има. Всеки, който е докоснал това лице и това тяло. Който гледа в тези бездънни зелени очи, в които можеш да се изгубиш във вечността... Гаара се стресна и се опомни. Загледа се в нея и тя все едно го опияняваше с красотата си. Изправи се и копнееше за устните й и да впие в тях своите. Да помирише ароматът й и да усети допирът на кожата й. Тръгна към нея, а тя се ужаси още повече. Вцепени се и когато той стигна до нея, я целуна. В пръвият момент Сакура неможеше да асимилира какво точно се случва, но си спомни, че е тук, за да му доставя удоволствие. Затова му отвърна, пусна езикът му в устата си и той се преплете с нейният. Започна любовната игра и двамата усещаха тръпки да пробягват по тях, а телата им трепереха от възбудата. Кой би предположил, че Гаара може да бъде добър и внимателен? Прегърна я чувствено и си вплете ръката в меката й коса. Сакура го гледаше в отворените му очи и онази омраза и жестокост я нямаше и все едно никога не бе съществувала в тях. Изведнъж червенокосия си затвори очите и несъзнателно изстена. Звукът полази върху тялото й и тя се изчерви. Нима тя започваше да изпитва нещо към него? Нима и той чувстваше същото? Означаваше ли тя нещо за него по- различно от една "метреса"? Гаара си прокара ръката по тялото й и я спря на прашките. Стисна три от пръстите си, а с другите два започна да разтрива клиторчето й. Сакура си разтвори леко устните.
- Ааааа.- изстена тя от насладата, която й доставяше той, но веднага след това последваха ощя няколко стенания. Сакура сложи ръцете на потникът му и с бързо и ловко движение го разкъса. Това направо подлуди младият Даруй. Започна нежно да докосва гърдите му, отдели си устните от неговите и си прокара езикът по вратът му. Кръвта в тялото му закипя от наслада, а сърцето му да бие бързо. Тя не спираше да облизва шията му и да захапва леко кожата му. Всичко между тях приличаше на любовната игра, която правеха младоженците на първата си брачна нощ... Сакура никога не бе предполагала, че ще усеща такова удоволствие от Гаара и от ръцете му по нея. Изведнъж той спря да движи пръстите си и ги махна. После леко си отдалечи тялото от нея, а тя се смути. Вгледа се в очите му, а те бяха някак нежни и топли. Руменината се появи върху лицето й, което я издаде, че го желае и иска да усети тялото му навсякъде по себе си и вътре в плътта й. Гаара се усмихна и внезапно я вдигна на ръце. Тя се ококори, защото неочакваше да направи точно това. Тогава се обърна и я положи внимателно на леглото. После легна над нея и започна да я целува. Тя го обгърна с ръцете си и започна да забива ноктите си по гърбът му. Кръвта на червенокосия запулсира в него и го подлудяваше до безумие. Членът му се опираше в нея и копнееше за плътта й. Да навлезе в топлото й тяло и самият той да стене от удоволствие. Спусна си ръката и я сложи на бедрото й. Тогава започна да го милва и да я движи нагоре. Кожата й настръхна и нови стенания излязоха от нея. Стигна до прашките й и ги разкъса от двете страни. Махна ги, размърда си тялото и разкрачи краката й. Отново си постави пръстите на клиторчето й започна да го дразни.
- Мммм.- поредните стонове се откъснаха от гърлото й, излязоха и се сблъскаха възбуждащо в лицето му. Даруй се усмихна и си отдели устните от нейните. Тогава слезе надолу и засмука зърното на едната й гърда и същевременно да я възбужда. Сакура досега не беше усещала такава нежност и наслада, дори и когато го правеше с Итачи. Спусна си езикът по коремчето й и започна да го обикаля с него. Розовокоската буквално се гърчеше от удоволствието, което й доставяше най- омразният за нея човек. Това те ли бяха? Вечните мразещи се двама? Какво ли беше направила с тях възбудата...?
Даруй спря пръстите си и си спусна езикът надолу. Когато стигна до клиторчето й, го засмука и започна да го дразни, като го масаживаше с език, а в същото време си вкара пръстите вътре в нея. Започна да ги движи бавно, но после леко забърза темпото. Стенанията й станаха силни и се чуваха из стаята. Отгоре на тавана над спалнята имаше огромно и широко огледало и розовокоската се гледаше в него, как той я караше да се чувства, като жена. Караше я да стене от наслада... Стените й започнаха да се свиват и той разбра, че скоро ще свърши. Движението на пръстите му се забърза и стана невиждано бързо. Проникваше навътре, а езикът му бе бърз, колкото и темпото на пръстите му. Не след дълго орагазмът й дойде и връхлетя с всички сили. Викът й породен от насладата оглуши цялата стая, а ехото се разпростя из къщата. Гаара не спря да си движи пръстите и езикът, докато не излезе и последният й сок от нея. Макар Даруй Гаара да беше грубиян и разглезено богаташко момче, той знаеше отлично как да достави удоволствие на една жена... Стига да го искаше, разбира се... Едва тогава си извади пръстите и облиза с език отворът й. Подаде си пръстите в устата й и тя ги засмука, като си играеше с тях с езикът си и го възбуждаше още повече. Даруй се надигна и си махна късите панталони. Членът му излезе и се надигна нагоре, което показваше възбудата му и по него имаше безцветна течност слизаща надолу. Сакура се надигна, хвана го и тъкмо да го засмуче, Гаара й хвана главата и я спря. Сакура го погледна с недоумение, а единственото което той направи бе да се усмихне.
- Не... Искам те... Незнаеш колко много те искам... Копнея за плътта ти...- тя кимна с глава и Даруй я обгъсна с ръцете си и двамата легнаха на леглото. Той нагласи с ръка членът си в отворът й и започна да я целува нежно. Вкара го в нея бявно и започна да го движе със същото темпо. После забърза движенията си, но не до такава степен, че да я наранява с тях. Виковете й бяха чувствени и пълни с наслада. Гаара също стенеше от топлото й тяло и не спираше да я целува. Погледите им не се отделяха един от друг и Сакура виждаше очи пълни с топлота и нежност. Дане би всичко между тях да беше любов? Дане би да се влюбваха един в друг? Двамата не разбираха какво е точно, но им харесваше... И то страшно много....
Какво ще се случи...Дали любовната игра между Гаара и Сакура ще продължи... Ще разберете в следващата част Хд...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Метресата {GaaSaku} +18
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Anime-Mania - Anime Fan Forum :: Друго :: Фикчета-
Идете на: