Anime-Mania - Anime Fan Forum



 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Болка и щастие под синьото небе - по Наруто

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
Новак
Новак
avatar

Female От От : Hell
Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 13.07.2010
Точки : 2702

ПисанеЗаглавие: Болка и щастие под синьото небе - по Наруто    Вто Юли 13, 2010 8:06 pm

Това е най- първото ми фикче и се извинявам, ако има някоя грешчица Ще пусна няколко глави, за да навлезете в историята, защото отначало първаите две глави не са много интерестни Надявам се да ви хареса

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира, на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита; че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино, другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея, както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек. Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав, но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.



Глава 2
Хината все така лежеше на своето меко и удобно легло, вперила поглед в тавана на стаята. Извенъж една сълза се стече от нейните очите и тръгна към леко зачервените и бузи, и падна на възглавницата. Последваха я и други сълзи. Тя се разплака, очите и се зачервиха. Тя се изправи и седна на леглото, през това време почна да си трие очите и да изтрива сълзите, които бяха по очите й и лицето й. Тя пак погледна към тавана- който беше бял и стоеше така безразличен. И пак се разплака.
- 'Защо, винаги когато искам да поговоря с някого, никой няма време за мене. Мама както винаги е заета; брат ми го няма и се шляе, кой знае къде; баща ми го няма- той винаги е на път и по работа, пък и на него не мога нищо да му кажа, защото най-много да ми се развика или смъмри. Сакура и Ино ги няма- те са си при свойте родители. Завиждам им. Техните родители винаги ги изслушват, винаги им обръщат внимание и им помагат, а на нашите въобще не им пука за мене. Само повтарят:- Наджи това направил, Неджи онова направил, гледай брат си, защо не си като брат си. Писна ми, само да ме сравняват с него, аз не съм Неджи, аз съм Хината и не мога да бъда друга.'- изплака Хината.
- 'Пък и не ми стига това, ами и в академията ми се подиграват, че съм стисната и не говоря с никого освен със Сакура и Ино. Защо всички така се държат с мене не мога да разбера. Много ми е трудно, незнам какво да правя.'- Хината продължаваше да плаче с горчиви сълзи.
Спомен от по-рано през деня:---------------------------------------
- Хината ти няма ли да дойдеш да играеме на карти?- извика й Сакура.
- Не, вие играйте, аз немога да играя на карти.- усмихна се леко Хината на Сакура.
- Остави я тази задръстенячка, тя нищо друго не може освен да зубри.- чу се заядлив глас на едно момче, което се казваше Конохамару.
Конохамару беше внук на третия Хокаге и се мислеше за много голяма работа и винаги се надуваше пред всички. Никой не смееше да му се опълчи.
- Върви да си играеш с куклите и да зубкаш ти за друго неставаш, че може да затъпееш, малка глупачка... задръстенячка такава.- обиждаше я той наперено.
- Аз.. аз.. отивам да си преговоря по история на Коноха.- каза Хината с насълзени очи и смирено. Тя седна на чина си и отвори учебника си.
- Конахамару недей да говориш така на Хината, защо се държиш с нея така.- опрекна го Сакура.
- А как да се държа с нея, като тя нищо друго не знае освен да учи, нито излиза да играе с нас, нито нищо.- оправда се момчето. - Е, ще играеме ли или не?- тросна се той.
- Добре де, добре почваме.- сагласи се Сакура.
Часът вече почна и учителят Какаши влезе и отиде до бюрото си.
- Добър ден ученици, как сте днес. Подготвихте ли се за днешния час и за изпитване.- Попита любопитно Учителя.
- Да-а-а!- Извикаха учениците, само няколко си замълчаха-тези който бяха двойкаджиите на класа.
- Добре сега ще разбереме.- Учуди се Какаши. - И сега ще започнеме с изпитването, кой иска да е първи?- Учителят погледна въпросително учениците си.
- Учителю Какаши, може ли аз да съм първа?- Попита Хината, която отдавна беше вдигнала ръка, преди той да попита.
- Да може, естествено че може Хината. Стани и ела пред дъската.- отговори той на въпроса.
Хината стана и отиде право пред дъската и зачака с нетърпение въпросите, който той щеше да и зададе.
- Добре да започваме. Искам да ми начертаеш специалните части на Коноха по каква схема изпълняват мисиите си.- зададе въпроса си той.
- Да, почвам.- възкликна щастлива Хината и започна да чертае на дъската.
Между другото целият клас, освен Сакура и Ино, си шушукаха нещо и се смееха.
- Сигурно се подиграват на мене.- помисли си Хината и се смути.
- Готова съм учителю.- Хината беше сигурна че е отговорила правилно.
- Браво, всичко е вярно. Можеш да си седнеш, получаваш шестица.- доволно каза учителя.
Хината се зарадва и се запъти към мястото си, когато се вцепени от жестоките думи отправени към нея.
- Глупачка такава, само ти ли си най-умната в този клас, как смееш да искаш да си първа, за каква се мислиш, лицемерка. Виж се каква си грозна и проста, никое момче няма да те хареса само ако зубриш. Ти си задръстенячка и смотанячка и.....- викаше злобно по нея Конохамару
Хината едва се сдържаше да не се разплаче докато той я обиждаше и само това чуваше в главата си ' Ти си задръстенячка и смотанячка'. Момчето още не беше довършило изречението, когато Хината се разплака и избяга от стаята- наранена, обидена, унижена пред всички.
Край на спомена ------------------------------------------------------
Тя пак се разплака, като си спомни това и незнаеше какво да прави и въобще не и се ходеше на училище.
А между временно се прехварляме при Неджи, Саске и Наруто.
Тримата бяха отишли до магазина и си бяха вземали всякакъв алкохол и тръгнаха към парка за да може да си го изпият. Седнаха на една пейка и отвориха торбата с алкохола. Извадиха една бутилка, отвориха я и след 20 минути нямаше нищо в нея. Отвориха втора и с нея се случи същото.
И така докато не изпразниха торбата и не изпиха всичкия аклкохол, който бяха взели. На една друга пейка седеше едно момиче- беше много хубаво, не беше от Коноха, явно чужденка, но по каква причина беше там, никой не знаеше. Те решиха да разберат, пък и можеха да се позабавляват с нея, щом не е от селото. Станаха и се запътиха към пийката и се спряха пред момичето.
- Какво прави тука и толкова късно, такова красиво момиче, като тебе.- попита Саске с безразличен глас, момичето.
- Да не би да си се изгубила.- добави и Наруто, който се беше усмихнал лукаво и заядливо.
- Не, не съм, тук съм по заповед на Казекаге и трябваше да се срещна с Хокаге, но нея я нямало и реших да си почина, защото пътувах много дълго.
- Ти си от Суна, така ли?- въпросително си повдигна едната си вежда Неджи.
- Да, е и какво като съм от Суна, пък и това защо съм тук вас не ви засяга. Ще говоря само пред Хокаге, така че моля ви оставете ме намира!- отговори наперено и заядливо момичето.
То се казваше Темари- имаше руса дълга коса, кафеви очи, свежо и бяло лице. Беше дошло да предаде на Хокагето някакъв документ от Лидера на Суна.
- Брей че отворка си имаме тука!- заяди се отново с нея Саске.
- Не ми се правете на много готини и страшни, защото не сте. Не ме е страх от вас.- напери се още повече Темари пред тях.
- Така ли. А трябва, защото сме само тримата тук и няма никой друг, пук и не се знае какво може да стане.- Наруто вече се беше ядосал, че някакво си момиче, което дори не е от Коноха така им говори.
- Хаха, че какво можете да ми направите. Пък и ако посмеете, после ще си имате проблеми.- засмя се надуто момичето.
Тримата вече не издържаха на нейния присмех отправен към тях. Те я хванаха за ръцето и запушиха устата, изправиха я от пейката и я поведехо към една изоставена барака. Там я блъзнаха в стената. От блъсъка тя се удари много жестоко, и изпадна в безсъзнание.



Глава 3
Когато Темари се събуди, се опита да се подпре на ръцете си и да стане, но не можа, защото нейните ръце бяха завързани с въже. Тя се огледа наоколо за да види къде точно се намира. Погледа и се спря на трите момчета, който бяха седнали на една маса и пиеха алкохол.
- 'Къде ли съм?- помисли си тя. - 'Сетих се тези тримата ме доведоха тук, бласнаха ме в стената и след това нищо не помня. Дали са ми направили нещо?- побърза тя да погледне на долу към дрехите си, след като видя че нейните дрехи бяха непокътнати тя малко се пооспокои. - 'Нищо не са ми направили, знаех си че нямат смелостта да направят нещо, явно ги е спряло това че съм пратеник на Казекаге.- оспокои се напълно тя.
- Я спящата красавица се е събудила.- Саске подхвърли с подигравателни думи, след като се беше вече обърнал към момичето.
- Най - накрая дойде в съзнание, мислехме че скоро няма да се събудиш.- добави и Наруто, като гледаше все още с този ядосан поглед към момичето, което ги беше подценило.
- Защо съм тук, защо съм вързана и какво сте ми направили?- извика с ядосан глас Темари.
- Все оше нищо не сме ти направили.- отговори Неджи със спокоен глас.- Но ако ни кажеш това, което искаме от тебе няма да пострадаш.
- Какво искате да знаете и не ме подценявайте, нищо че съм момиче?- попита момичето все така надуто.
- Защо си в Коноха и какво ще предадеш на Хокаге. Като жители на селото ние трябва да разберем, предупреждаваме те ако не ни кажеш ще стане лошо за тебе.- Неджи вече се беше ядосъл и в погледа му имаше злоба, отправена към чужденката.
- Нищо няма да ви кажа, затова правете каквото искате, но после да не кажете че не съм ви предупредила. Хокагето когато разбере какво сте направили, не мисля че ще ви се размине само със смъмрене.- тя говореше все така наперено и не си променяше тона, дори при тази ситуация която беше изпаднала.
- Ха, ще видим!- изсъска Саске. - Найстина си много смела за момиче да говориш така на трима ни, когато въобще не ни познаваш. Свалям ти шапка, но тона ти беше до тук.
Саске вече беше на предела на нервите си и те скоро щеха да избухнат. Той стана от стола си и се запъти към момичето. Когато стигна до нея се наведе на нивото на нейното лице и се усмихна лукаво.
- Какво си ме запнял бе, да не би да съм чак толкова интересна, глупак ?- Темари продължаваше да ги дразни. - Молете се да не ме намерят и заведат при Хокаге, че тогава много ще си изпатите.
- Саске, хайде стига, спри се, не сме дошли да се забъркваме с неприятности.- спокойно падхвърли Наруто, като се беше малко пооплашил от думите на чужденката. - Така е сигурно ще си изпатим, но ние винаги си получаваме заслуженото, когато се бием или правим нещо такова, но никога наказанията ни не са били строги. Ние сме любимците на Тсунаде- сама, така че не се притеснявай за нас.- Наруто вече се беше усмихнал широко и наперено.
- Ха, все едно ме интересува това, та вие сте група задръстеняци, които само си говорят а нищо не правят, които са вързали момиче, защото ви е страх да не би да ви победя.- Темари се беше усмихнала лукаво и заплашително.
Тогава тя почувства как юмрука на Саске удари нейният стомах, и тя изплю малко кръв. Тя се строполи на земята и почна да се превива от болка. Болка, която беше непоносима. След минута тя си отвори очите, подтисна болката и се изправи пак, и седна. Тримата бяха смаяни.
- 'Какво беше това момиче? Ако момче беше ударено така, то просто ще си лежи на земята и ще се превива от болка, но тя. Тя събра сили и се изправи, колко гордо момиче, никога не бях виждал такъв инат досега. Харесва ми.- каза си на ум Неджи.
- Само това ли можеш, хайде да те видим като си толкова печен и корав, смотаняк.- обърна се към момчето и злобно го погледна. - Така ли се биете с другите момчета, ако е така значи сигурно винаги губите.
- Ах ти-и-и.- извика ядосано и злобно Саске, като сви юмрука си и посегна пак да я удари.
- Саске, спри се вече, тя не е враг, пък и някой идва.- спокойно каза Неджи.
- Кой ли е? Дали това не е АНБУ?- уплащи се малко Наруто и гласът му почна да потрепва.
- Да не би да сте се насрали от страх?- усмихна се Темари.
- Млъкни, малка кучко.- стресна и се Саске
- Учиха Саске, Узумаки Наруто и Хюга Неджи, говори водача на АНБУ. Знаем че сте вътре и държите вестоносеца от Селото скрито в Пясъка, така че не се опитвайте да избягате, няма да се измъкнете. Ако не излезете и не пуснете момичето ще се наложи да влезем насила.- говореше някакъв глас отвън.
- Е сега го загазихте.- засмя се още повече Темари.
- Добре, излизаме. Ще отвориме вратата и вие си вземете тъпото момиче и без това не ни е потрябвало.- провикна се Саске като погледна злобно момичето.
Неджи отиде и отключи вратата. АНБУ отвориха вратата и влязоха в бараката. Погледнаха момичето и замръзнаха на място, като видяха че тя е вързана и по нейната устна има кръв, както и на земята.
- Какво сте направили на момичето, защо има кръв по земята и по ней ната устна. - ядосано се изкрещя водача на АНБУ, като побърза да развърже гостенката.
- Еми нищо просто малка грешка, нищо повече.- почна да се оправдава Наруто.
- Грешка така ли, аз ще ви обадя на вас мърльовци такива.- закани се Темари като стана и истри кръвта от устата си.
- Моля ви за извинение, млада госпожице, простете на тези некадърници за това което са ви сторили, оверявам ви че ще бъдат наказани подобаващо.- почна да се извинява водача на момичето.
- На тях ли, никога да вървят подяволите тези невъзпитани кретени.- гостенката се обърна към вратата и тръгна да излиза.
- За коя се мислиш, подяволите, не се ли виждаш ква си дрипла, а на нас викаш кретени, грозница такава.- извика ядосано Саске, като си беше вече стиснал юмрука и едва се възпираше да не я удари пак.
Темари тръгна към Саске и се спря пред него, като го гледаше със злобните си очи.
- Аз ли? Напротив ти си дрипльо и грозник, не си ли се поглеждал в огледалото, копеле.- Темари почна да вика и в същия момент удари един юмрук в стомаха на Саске. - Това е, зашото имах да ти връщам услуга.- засмя се тя надменно.
Саске се свлече на земята и почна да се превива от болка. Другите двама не можаха да повярват на очите си и отстъпиха две-три крачки назад.
- Тя е доста страшничка за момиче, не мислиш ли?- едва се чу от устата на Наруто.
- Да така си е, но е и много готина, харесва ми.- отвърна уверено Неджи.
Беше вече 23:00 часа когато се звънна в дома на Хината. Тя стана от леглото си и се затича към телефона с надеждата това да е или Сакура, или Ино, но Анко я изпревари и вдигна слушалката.
- Ало, домът на Анко и Хизаши Хюга. Да, аз съм Хюга Анко, кажете с какво мога да ви помогна.- говореше тя с гласа отсреща.
- Обаждаме ви се за да ви предупредим че ващият син е извършил ужастно престъпление, заедно със Учиха Саске и Узимаки Наруто, моля ако е възможно се явете не забавно при Хокаге-сама.
- Какво-о!- разплака се Анко, като чу тези думи.- Идвам, обличам се и идвам.
Хината вече се беше много разтревожила при вида на лицето на майка си.
Анко затвори телефона и се затича към стаята си, за да се облече и да тругне към сградата на Хокагето.
- Какво се е случило мамо? Нещо с брат ми ли? Кажи ми де мамо, защо милчиш?... Къде отиваш? Какво е станало, моля те кажи ми?- заплака Хината и се затича към стаята си и затвори вратата.
Анко се облече на бързо, отвори входната врата и тръгна към Хокагето с разплакани очи.
Хината седеше на прозореца. Гледаше как нейната майка се отдалечава и плаче. Луната беше все така красива и в същото време така зловеща.



Глава 4
Анко наближаваше сградата, където трябваше да се срещне с Тсунаде и беше ядосана, както и тъжна. Тя влезе в сгардата и се запъти към офиса на Хокагето. Когато стигна до вратата на офиса, тя почука и отвътре се чу женски глас.
- Влез.- глаът беше на Хокагето- Тсунаде.
- Добър вечер, Тсунаде- сама.- каза Анко с разтреперен глас. - Викали сте ме. Също така разбрах че Неджи е направил някакво престъпление, но не разбрах какво точно е то?- побърза да се интересува тя.
Почука се отново и влезе бабата на Саске. Тсунаде ги погледна и нейното лице веднага се преорази в тъжно.
- Благодаря ви че дойдохте веднага. Саске и Неджи доста бели са направили.- почна да говори обезпокоително тя на двете жени. - Сега ще трябва да преговаряме със Пясъка заради тях. Казекагето беше пратил вестоносец, по повод със споразуменито ни за мирен договор. Едно момиче, което е било нападнато от Саске, Наруто и Неджи и също така бито от тях. Съжалявам че ви го казвам направо, но незнам какво им става напоследък. Да не би да имате някакви проблеми у дома, че да се държат така. Пък и това не е всичко, купили са си алкохол, много алкохол и са се напили. Кажете ми ако нещо ги безпокои, ако имат някакви проблеми, за да знам какво да правя и как да постъпя с тях. Никога не съм ги виждала такива.- говореше с безпокойство Хокагето.
- Не, нямаме никакви проблеми със Саске, знаете че той си е такъв. Много ме е срам пред вас, но той ми е единствения внук и се стремя никога да не се карам с него и да се държа добре с него.- започна да обяснява бабата на Саске.
Анко само си мълчеше и се чудеше какво да каже. Тя знаеше че Неджи не би направил такова нещо, ако нещо не го тревожеше и притесняваше.
- А при вас как е?- запита Тсунаде с замислен глас, като се обърна към Анко.
Анко се стресна от въпроса на лидера, зашото се беше замислила.
- Ами-и-и!- почна да заеква Анко.
- Анко, ако имате проблеми с Хизаши ми кажи. Защото не е честно децата да си патят от това. Разбрах че Хината е станала много срамежлива, затворена и всички в нейният клас и се подиграват и обиждат. Не карайте децата да страдат заради дразгите ви с Хизаши.- загриженост имаше в гласа на Тсунаде.- Проблемите се решават насаме.
- Да, разбрах, ще се погрижа да няма повече какво да ги притеснява.- отговори с насълзени очи Анко.- А за Хината, това не го знаех че и се подиграват в клас, ще поговоря с нея. Обещавам.
- Мисля да им разкажа за миналото им.- Тсунаде беше сериозна.
- Нима ще го направите?- бабата на Саске погледна въпросително лидера.
- Да, трябва. Те трябва да разберат за миналото си, не може цял живот да ги лъжем и да крием от тях, какво всъщност е станало.
- Но, аз не искам внука ми да страда.- натъжи се стара жена.
- Знам, но така трябва. Прощавайте, но това е моето решение и няма да го променя.
-Щом е така, дори и да се опитваме да ви разубедим, вие сигурно няма да си промените решението.- сугласи се Анко.
- Така е.- Тсунаде беше решена и никой не можеш да я разубеди.
- Добре значи се разбрахме. Сега ще дойдат и тримата в офиса.- усмихна се Тсунаде.
В този момент се почука на вратата и се чу глас.
- Може ли да влезем, Хокаге-сама.- попита един мъжки глас отвън.
- Да, може да влезете.- отговори Тсунаде, като смени усмихнатото си лице на зловещо и (нали знаете Тсунаде, като се ядоса какво изражение прави, казващо 'Ела да те спукам от бой' Хаха:D).
Вратата се отвори и вътре влязоха Саске, Наруто, Неджи, водача на АНБУ и Темари.
- Ах, вие-е-е.- чуха се най-зловещите думи, който не очакваха да чуят трите момчета.- Ще си платите.- Тсунаде каза това и удари момчетата бързо със здравите си юмруци, те изхвърчаха през вратата, и се одариха в отсрещната стена. Те се простнаха на земята и почнаха да се оправдават един след друг.
- Ама-а ние... такова.- пълтечеше Неджи.
- Не искахме...- Наруто продължаваше изречението на Неджи.
- Е какво пък толкова сме направили....- безразлично попита Саске. - А пък вие спрете да заеквате. Двамата го погледнаха въпросително и се обарнаха към Тсунаде, която идваше с още един удар към Саске. Те се отдрапнаха настрани, зашото беше направо самоубийство да се опитат да спрат удара. Тсунаде удари още веднъж само Саске, защото му беше много бясна. Саске изплю малко кръв и се опита да стане, но не можа, зашото удара беше много силен и тялото му не можа да го понесе. Тсунаде отиде до него и разбра че малко беше прекалила със силата. Наведе се към момчето, а то се опита да се опази, като си сложи ръката пред стомаха.
Тогава Тсунаде се усмихна леко и почна да лекува тялото на Учихата със медицинските си способности. Когато момчето беше излекувано достатъчно, за да може да се изправи, тя стана и отиде до бюрото си. Саске стана от пода и влезе в офиса засрамен с наведена глава към земята. След това Тсунаде седна на стола си и почна да говори.
- Как можахте? Толкова време се опитвах да осъществя мирен договор с Пясъка, а вие всичко да провалите. Не ви ли е срам, пък и да удряте момиче, това е направо непростимо. Какво ви прихваща, вие не сте такива. Може да сте побойниците на селото, но никога не бихте ударили беззащитно момиче и при това вързано. Какво ви става, не мога да повярвам. Направо съм разочарована от вас. Имах толкова много надежди за вас, а вие какво правите.- говореше разочаровано Хокагето.
Момчетата направо изтръпнаха при тези думи, те бяха много разкаяни, но случилото неможеше да се промени.
- Много съжаляваме.- казаха те в един глас.
- Е, стига де нищо лошо не е станало. Че малко се понатупахме, така си е. Но беше забавно, нали?- Темари се обърна към трите момчета и ги погледна с мила усмивка на лицето си.
Те я погледнаха и се стъписаха, незнаеха какво да кажат, просто не го очакваха това от нея.
- Пък и една такава случка не би попречило на селата ни да сключат мирния договор.- каза момичето като се усмихваше още повече.- Ето този документ дойдох да ви донеса. Сега тръгвам да се прибирам в селото, че сигурно вече се притесняват за мене.- тя се обърна към Неджи като продължаваше да се усмихва.
- ' Боже каква усмивка има това момиче, най-прелестната на света, не бях виждал толкова красива усмивка до сега. Пък и какво благородство от нейна страна. А пък ни тъпанарите, само за нас гледаме. А тя, тя не иска да има воини между селата ни. Почва много да ми харесва.'- говореше си Неджи на ум.
- Е добре, щом е така няма да има жестоки наказания, щом няма оплакване от страна на Пясъка ще се смиля към вас.- почна да говори Хокагето на момчетата.
- ' Тя найстина ли няма да се оплаче от нас пред Тсунаде. Тя била готина, може и да се сприятелим с нея.'- мислеше си Наруто, като се обърна към Темари и се усмихна.
- ' Хм, подмазвачка. Няма да ме заблуди, ще и го върна за дето ме удари в бараката, дрисла.'- яд обхвана малдият Учиха.
Тсунаде видя ядът на Саске, но не каза нищо, само малко се усмихна и си каза'- Хм, както се и очаква от гордия Учиха'.
- Искам да говоря насаме с Наруто, Неджи и Саске. Моля оставете ни четиримата. И ти Шизуне, излез с останалите.- заповяда Тсунаде и добави.- Темари-чан можеш да останеш и да отидеш в болницата да те прегледат, аз ще изпрята писмо в Пясъка, ще обясня за закъснението ти и за случилото се в селото. Приеми и мойте извинения за неудобствата.- каза засмяно тя.
Всички излязоха и затвориха вратата след тях.
В офиса останаха четиримата. Тсунаде стана и отиде до прозореца, както винаги правеше, когато беше или изнервена, или незнаеше как да постъпи в дадена ситуация. В офиса настъпи мълчание, момчетата само се споглеждаха и незнаеха какво става. Тогава Тсунаде заговори със спокоен глас.
- Знаете че това село трябва да е в мирни взаимотношения с останилите села. Разбирате ли какво сте направили. Постъпката ви е грозна и много долна. Аз самата ви разбирам и тримата- и аз бяха млада, и аз като вас съм страдала, и съм била сама. Но това не ви дава право да се държите като деца. Вие вече сте достатъчно големи за да разберете сложността на думата - живота на шиноби.- говореше Тсунаде, като се обърна към тях натъжена и насълзена.
Те я изгледаха мълчаливо и въпросително.
- Да, това е каквото чухте- живота на шиноби, и то е изпълнен с мъка и стадание. Но и със задължения, като например: да пазите селото, жителите на селото, и да поставяте всеки друг пред вас. Както направи и това момиче. То не се оплака че го боли, а всъщност едва се движеше, но то е толкова гордо и изпълнява нейният дълг към своето село за това нищо не каза, за да не започне поредната война и да загинат много хора...- продължаваше да говори тя на момчетата а те само се споглеждаха и погледнаха виновно пода.
- Добре, ще ви кажа истината за всеки от вас, за да разберете, че вече не сте деца и трябва да поемете по своя път. Но по кой ще бъде. Това вие ще го решите.


Ето го интрото и на това фикче
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Болка и щастие под синьото небе - по Наруто
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Anime-Mania - Anime Fan Forum :: Друго :: Фикчета-
Идете на: